Кулинарна алхимия

Ето, най-после се завръщам с първия следлондонски пост. В Лондон беше доста интересно, но не бих казала, че всичко, което ядохме там, беше невероятно. И все пак имаше някои неща, които си струваха, и опитът ми за поне едно от тях излезе успешен.

Докато се разхождахме в тихото и приятно кварталче Ричмънд, търсейки един конкретен вегетариански ресторант по картата, при нас спря един възрастен господин, на над 80, който предложи да ни заведе до него. По пътя той сподели, че е пенсиониран преподавател по политическа история от Гринуичкия университет и ни разказа за това как канадските гъски изгонили лебедите от Темза, докато вървяхме по брега и. Оказа се, обаче, че този ресторант е затворен и нашият „гид” реши да ни заведе до друг такъв. Този път минахме край една голяма зелена площ, наречена Ричмънд Грийн, на която се играе голф, а около нея, както ни разказа той, има сгради от Викторианската епоха, от времето на Тюдорите, на Наполеон и от наши дни. После ни каза и за театъра, който изгорял и затова го преместили. Към края на тази импровизирана безплатна екскурзия се озовахме пред ресторанта, който обаче се оказа, че вече не е вегетариански, а персийски. Ние се сбогувахме с нашия истински (точно като в романите на Агата Кристи) английски джентълмен и решихме все пак да пробваме заведението. Много умен избор.

Тази супа, както можете да се досетите, е персийска, но също така се прави в Ливан. Оригинално се използва някакво специално иранско фиде за супа „reshteh”, но аз не намерих такова и сложих обикновено пшенично. Количествата бобови са доста приблизителни, общо взето съм ги слагала на принцип едно към гьотере, но и да промените малко грамажа, супата си остава богата на протеини. При добро желание може да се увеличи спанакът, тъй като аз сложих около половината от препоръчания по сайтовете. Ако не сте веган, може да сложите към всяка порция по една лъжица цедено или гъсто кисело мляко или заквасена сметана, предполагам, че и растителни могат да свършат работа.

Aash – e – Reshteh

(персийска супа с бобови, спанак, фиде и поръска от запечен лук и джоджен)

Read the rest of this entry »

Хрумна ми преди известно време, че докато съм в Лондон, вероятно не винаги като огладнеем с Мими ще има нещо подходящо за ядене наоколо. Затова направих едни блокчета от ядки за там, понеже са хранителни и удобни за носене. Комбинирах няколко рецепти, така че може да се каже, че има поле за импровизация.

Докато ги правех за момент ме обзе много странно чувство, особено усещане за връзка с природата. Боравейки с толкова естествени и почти необработени съставки, каквито са семената и ядките, си представих колко древни биха могли да са тези сладкиши,  как те сега се правят по съвсем същия начин, както може би са ги правели жените в някое племе или село преди векове. Само дето не са пекли ядките във фурната, а в пещта – символът на домашното огнище. Може и да звучи особено, но докато омесвах ядките с меда, се почувствах в единство с природата, изпитах силна благодарност и любов земята и нейните дарове. Изобщо, кому е нужна покварата на цивилизацията, нека се върнем поне за малко към корените си!

Roots Bloody Roots

(блокчета от ядки и семена)

Read the rest of this entry »

По заведенията има често една салата, дето включва макарони, грах, шунка, кашкавал,царевица и някакъв сос на млечна основа, сигурно се сещате. Е, нещо ми се беше дояла подобна салата, та се наложи  да измъдря безживотински вариант.  Получи се като цяло близко до идеята, но с някои уточнения:

-  соевото кисело мляко има леко…съмнителен вкус, затова идеята на цялото подправяне е: „ цръкаш горчица и соев сос, докато му се заличи вкусът”;

-  соевите кренвирши се нещо много вкусно, лично според  мен, от всички заместители на месото са най-близо до това, което заместват . Но ако искате да сложите някакъв друг месен или безмесен колбас – давайте смело;

-   салатата не е толкова мазна, колкото изглежда, също така е доста засищаща;

-   общо взето почти всички продукти търпят замяна, може и да добавите тофу, чушки, някаква зеления или нещо друго.

Основно предимство е, че може, дори е желателно да се сервира студена,  т.е. може да се приготви до няколко дни предварително и да се държи в хладилник или пък да се яде на части, когато човек бърза или не му се готви. При мен се получи добре, не бих казала, че е шедьовър, но все пак давам рецептата, щото с малко собствени модификации всеки може да я направи по свой вкус.

Макаронена салата

Read the rest of this entry »

Джани Родари явно е бил умна глава, та да посвети цяла епопея на такъв основоположен зеленчук като лука. Той е мултифункционален – печи го, пържи го, яж го суров на салата- все е вкусотийка. Е, капва някоя и друга сълзичка, ама който  го е страх от люто, не влиза в кухнята;-).

Тази рецепта е проста и лесна като скромния произход на Лукчо, но води до резултати, впечатляващи, колкото приключенията на този симпатичен герой. Има си мазнинка, така че колкото и да е трудно,  препоръчвам въздържане от пристрастяване . Ако пък не близвате никога бира, това не е вашето ястие. На всички останали силно препоръчвам да го пробват, особено с маслинено песте, лютеница, горчица или друг сос за топене и със зелена салатка.

Тъй като рецептата е директно копи- пейстната от този сайт,  давам линк и минавам метър с хранителните стойности, щото там хората подробно са си ги описали ( само че са за 4 глави лук).

Лучените кръгчета са чудесно бирено мезе, така че ако сте любители,  дерзайте!

Приключенията на Лукчо

(пържени лучени кръгчета)

Read the rest of this entry »

От известно време искам да си направя маслинено песте, даже пробвах веднъж, ама нещо много силно стана. Дълго размишлявах какво друго освен сушени домати, маслини и печени чушки да сложа. Предния път сложих чесън, лимонов сок и разни мерудии, ама не ми хареса особено.

Този път като го правих  внезапно ме осени идеята да не слагам нищо друго и да увелича количеството на чушките! Добре де, бях гладна и забравих да сложа нещо друго…ама какво пък, стана пъти по-вкусно и съм доста доволна. Вие разбира се може да добавите каквито искате подправки и други неща, това е съвсем основна рецепта, така че не се бойте да пробвате, лесно е, пък с малко късмет ще ви се получи и вкусно .

Маслиново песте

Read the rest of this entry »

Ура, най-после пролет! Едно такова приятно и весело ти става – слънце грее, птички чуруликат, дръвчетата цъфтят и ухаят… На човек му се събужда апетит за нещо свежо и цветно.

Е, и аз така,опитвайки се да вкарам слънчевите лъчи в чаша, измислих този фреш.

Ако страдате от пролетна умора, възможно е да си внушавате. Ако пък не си внушавате, значи точно от това имате нужда – естествена оранжево-жълта напитка, зареждаща с витамин C и енергия за изпълнен с радост ден.

Няма нужда от повече обяснения, останалото го казва пролетта, наслаждавайте се на хубавото време!

Слънчева енергия

(фреш от портокал, ананас и джинджифил, за 3 чаши)

Read the rest of this entry »

Преди известно време чух за бамята и първоначално доста се зачудих какво, аджеба, ще да е туй чудо – да не е някоя роднина на ламята от народните приказки?! След като разбрах обаче, че всъщност е една такава невзрачна съмнително зелена шушулчица, пренебрежително забравих за нея.  До вчера! Когато тръгнах да готвя печени зеленчуци по рецепта от книгата A Taste Of Vitality, установих,че нямам зелен боб. И някак си спонтанно се сетих за отдавна потъналата в забвениe бамя във фризера, озовала се там не по моя воля, и се впуснах в експеримент. То пък взе, че се оказа супер вкусен зеленчук! В компанията на тримата братя (моркови, лук и картофи), бамята на фурна едва ли отстъпва по вкус на печена ламя .

Иначе рецептата е толкова лесна, че все ще има някой друг като мен, който не се е сещал никога да я направи досега. Става доста приятно на вкус и доста полезно, също и с ниско съдържание на мазнини.  Може да се овкуси с каквито ви душа иска подправки – гарам масала за индийски привкус, босилек за италиански, лют пипер, чубрица и други такива за нашенски .

Тримата братя и бамята

( печени зеленчуци на фурна)

Read the rest of this entry »

Доста е приятно човек да си намаже сухар или пълнозърнеста филийка с нещо за закуска или когато няма  готвено. Обаче понеже не е много лесно да си купиш такова нещо без Е-та и на нормална цена едновременно, реших  да забъркам някаква такава микстура , че хем да е по-евтино, хем да знам какво има вътре. Когато за пръв път тази идея бе дискутирана вкъщи, възникна горе-долу  следният диалог:

-          Смятам да направя нещо за мазане на филийки.

-          Супер!Хайде да си направим пестЕ!

-          Ко?

-          Ми пестЕ, похвалиха ми го.

-          Да не е пастет?!

-          Не ве, пестЕ, то е друго, било много вкусно.

След някои уточнения се оказа, че иде реч за песто, но думичката „пестЕ” стана толкова любима вкъщи, че си я ползваме за всякакви пастети, песто и подобни неща за мазане. Затова всички от този тип смятам да ги включа в този раздел.

Специално за това гъбено песте взех рецептата от един вегански сайт, само че сложих сушен магданоз, защото нямах пресен и забравих да сложа сусамов тахан. Така или иначе, давам рецептата както аз я направих, защото се получи доста приятно, а за другата нищо не мога да гарантирам. От днес се научих да въвеждам хранителните стойности на ястията, което е доста полезно и мога само да ви кажа да обърнете внимание на количеството витамин Б2,  ниацин, калий и желязо в тази рецепта. Време за мазане!

Гъбено песте

Read the rest of this entry »

От известно време в главата ми се въртеше една крем-супа с чушки. Въртеше се, назряваше, докато накрая, в деня на дългоочакваното и осъществяване – днес – не узря в нещо коренно различно. Още от сутринта се събудих в настроение за супа, силна и ароматна, подходяща за дъждовното време навън. Мисля, че за пръв път проявих чак такава креативност, че да измисля съвсем и изцяло нова рецепта, като всяка една съставка идваше в ума ми спонтанно, създавайки в него картина на съвършен баланс между продуктите.

По-късно, докато по време на готвенето слушах Ник Кейв и се сетих за текста на The mercy seat, а именно тази описателна част :

A ragged cup, a twisted mop
The face of Jesus in my soup
Those sinister dinner meals
The meal trolley’s wicked wheels
A hooked bone rising from my food, веднага ми светна как да кръстя супата. Суших гъби сама, понеже нямаше в магазина, пекох чушки, за да бъде всичко както си го представях и за щастие точно така се получи.Абе каквото и да обяснявам, стана доста вкусно. Е, хайде към кухнята и не забравяйте да си кажете молитвата преди ядене!:-)

The face of Jesus in my soup

(супа със сушени гъби, печени пиперки и праз)

Read the rest of this entry »